Разпределящ синтаксис

Разпределящият синтаксис позволява на итериращ се израз като масив или символен низ да бъде разширен на места, където се използват нула или повече аргументи (или извиквания на функции), елементи (дефиниция на масиви), както и обект да бъде разширен на места, където се очакват нула или повече двойки от тип ключ-стойност (дефиниция на обекти).

Кода на този интерактивен пример се пази в GitHub хранилище. Ако искате да допринесете към интерактивния примерен проект, моля клонирайте https://github.com/mdn/interactive-examples и ни изпратете pull request.

За извиквания на функции:

myFunction(...iterableObj);

За стойности на масиви или символни низове:

[...iterableObj, '4', 'five', 6];

За стойности на обекти (ново от ECMAScript 2018):

let objClone = { ...obj };

Замяна на apply()

Често се използва Function.prototype.apply() в случаите, когато искаме да използваме елементите на даден масив като аргументи на функция. 

function myFunction(x, y, z) { }
var args = [0, 1, 2];
myFunction.apply(null, args);

С разпределящия синтаксис можем да запишем горния израз по следния начин: 

function myFunction(x, y, z) { }
var args = [0, 1, 2];
myFunction(...args);

Всеки аргумент в списъка от аргументи може да използва разпределящия синтаксис и той може да бъде използван няколко пъти.

function myFunction(v, w, x, y, z) { }
var args = [0, 1];
myFunction(-1, ...args, 2, ...[3]);

Използване на аpply вместо new за конструиране на обект

Когато извикваме конструктор с new не е възможно директно да бъде използван масив и функцията apply(apply прави [[Извикване]], а не [[Конструиране]]). С помощта на разпределящия синтаксис обаче масивът може да бъде използван лесно за конструиране на обект:

var dateFields = [1970, 0, 1];  // 1 Jan 1970
var d = new Date(...dateFields);

За да използваме new с масив от параметри без разпределящ синтаксис, трябва да го направим косвено чрез прилагане на части:

function applyAndNew(constructor, args) {
   function partial () {
      return constructor.apply(this, args);
   };
   if (typeof constructor.prototype === "object") {
      partial.prototype = Object.create(constructor.prototype);
   }
   return partial;
}


function myConstructor () {
   console.log("arguments.length: " + arguments.length);
   console.log(arguments);
   this.prop1="val1";
   this.prop2="val2";
};

var myArguments = ["hi", "how", "are", "you", "mr", null];
var myConstructorWithArguments = applyAndNew(myConstructor, myArguments);

console.log(new myConstructorWithArguments);
// (вътрешна бележка за myConstructor):           arguments.length: 6
// (вътрешна бележка myConstructor):           ["hi", "how", "are", "you", "mr", null]
// (бележка на "new myConstructorWithArguments"): {prop1: "val1", prop2: "val2"}

По-мощен запис при създаване на масив

Без разпределящ синтаксис създаването на нов масив с помощта на вече съществуващ като част от него, синтаксисът за създаване на масив вече не върши работа. Трябва да пишем повече, например да използваме някой от следните методи: push(), splice(), concat() и т.н. Използвайки разпределящия синтаксис записът става много по-кратък:

var parts = ['shoulders', 'knees'];
var lyrics = ['head', ...parts, 'and', 'toes'];
// ["head", "shoulders", "knees", "and", "toes"]

Както се използва разпределящ синтаксис за списък от аргументи, ... може да бъде използван и при създаване на масив, и то многократно.

Копиране на масив

var arr = [1, 2, 3];
var arr2 = [...arr]; // като arr.slice()
arr2.push(4);

// arr2 става [1, 2, 3, 4]
// arr остава неафектиран

var a = [[1], [2], [3]];
var b = [...a];
b.shift().shift(); // 1
// Сега масивът a също е афектиран: [[], [2], [3]]

По-добър начин за конкатениране на масиви

Array.prototype.concat() често е използван за конкатениране на масив към края на вече съществуващ масив. Без използване на разпределящ синтаксис това може да бъде направено по следния начин:

var arr1 = [0, 1, 2];
var arr2 = [3, 4, 5];
// Добавя всички елементи от arr2 след тези на arr1
arr1 = arr1.concat(arr2);

С разпределящ синтаксис това има вида: 

var arr1 = [0, 1, 2];
var arr2 = [3, 4, 5];
arr1 = [...arr1, ...arr2]; // arr1 сега е [0, 1, 2, 3, 4, 5]

Array.prototype.unshift() често се използва за добавяне на масив със стойности в началото на вече съществуващ масив. Без разпределящ синтаксис това може да бъде направено по следния начин: 

var arr1 = [0, 1, 2];
var arr2 = [3, 4, 5];
// Добавя всички елементи от arr2 преди тези на arr1
Array.prototype.unshift.apply(arr1, arr2) // arr1 сега е [3, 4, 5, 0, 1, 2]

С разпределящ синтаксис става по следния начин: 

var arr1 = [0, 1, 2];
var arr2 = [3, 4, 5];
arr1 = [...arr2, ...arr1]; // arr1 сега е [3, 4, 5, 0, 1, 2]

Предложението за Rest/Spread Properties for ECMAScript (етап 4) добавя разпределящи свойства към дефиницията на обекти. То копира собствени изброими свойства от даден обект към нов обект.

Повърхностното клониране(изключващо prototype) или смесването на обекти вече е възможно с помощта на по-кратък синтаксис от Object.assign().

var obj1 = { foo: 'bar', x: 42 };
var obj2 = { foo: 'baz', y: 13 };

var clonedObj = { ...obj1 };
// Обект { foo: "bar", x: 42 }

var mergedObj = { ...obj1, ...obj2 };
// Обект { foo: "baz", x: 42, y: 13 }

Обърнете внимание, че Object.assign() извиква setters за разлика от разпределящия синтаксис.

Забележете, че функцията  Object.assign() не може нито да бъде подменена, нито да се напише подобна:

var obj1 = { foo: 'bar', x: 42 };
var obj2 = { foo: 'baz', y: 13 };
const merge = ( ...objects ) => ( { ...objects } );

var mergedObj = merge ( obj1, obj2);
// Обект { 0: { foo: 'bar', x: 42 }, 1: { foo: 'baz', y: 13 } }

var mergedObj = merge ( {}, obj1, obj2);
// Обект { 0: {}, 1: { foo: 'bar', x: 42 }, 2: { foo: 'baz', y: 13 } }

В горния пример разпределящият синтаксис не работи както се очаква: той разпределя масив от аргументи в дефиницията на обекта според зададените параметри. 

Разпределящият синтаксис (както и разпределящите свойства) може да бъде приложен само върху обекти, които могат да бъдат итерирани:

var obj = {'key1': 'value1'};
var array = [...obj]; // TypeError: obj не може да се итерира

Когато използваме разпределящ синтаксис за извикване на функции трябва да бъдем запознати с възможността за надвишаване на лимита на брой на аргументи на функция в Javascript. За повече информация вижте apply().

Обединяващият синтаксис изглежда точно както разпределящия синтаксис, но е използван за разлагане на масиви и обекти. Иначе казано, обединяващият синтаксис е точно обратното на разпределящия синтаксис: докато разпределящият синтаксис разширява масива си със стойности, обединяващият синтаксис събира няколко елемента и ги събира в един елемент. За повече информация вижте rest parameters.

• Rest parameters (също ‘...’)
• fn.apply (също ‘...’)